– Още в университета разбрах, че именно ефективните инвестиции в развитие на човешкия капитал са най-добрият начин да се гарантира устойчиво развитие и растеж на икономиката на една страна, а когато икономиката се развива и расте, това води и до позитивно развитие на обществото и ключови системи в държавата.

Моята мотивация за работа в образованието се корени в разбирането, че България има бъдеще като развито общество и икономика, което дава добри възможности на хората да се развиват тук, да бъдат щастливи и успешни в страната ни, единствено ако осигурим качествено образование на максимален брой ученици – които са бъдещи професионалисти, граждани, данъкоплатци.

За мен е абсолютно нелогично и неприемливо, на фона на световно-утвърдени българи в различни сфери на науката, изкуството, бизнеса и обществения живот, които по-често живеят извън България, отколкото тук – да оставим близо половината от българските ученици да завършват училище без базисни умения и знания, за да постигнат успешна професионална, икономическа и личностна реализация. А днес международните изследвания показват именно това – всеки втори ученик не може да осмисли прочетен текст, да анализира елементарна текстова задача. Обикновено учениците от по-бедни и по-необразовани семейства постигат по-ниски образователни резултати – училището не е лост за социална мобилност.

Това означава, че след 10 години всеки втори гражданин няма да може да бъде част от икономика, базирана на знанието, да използва възможностите за работа, които чуждестранните инвеститори са готови да генерират, ако има достатъчно хора, да гласува по съвест, да спазва законите, да пази личното си здраве и това на хората около себе си.

Ситуацията е много страшна, но според мен все още имаме шанс да променим траекторията на нашите ученици, на нашите училища и на нашето общество. Ако се обединим и насочим и средства, и усилия към разрешаване на ключовите проблеми в образователната система. Надявам се, че и аз, и всички колеги и партньори в „Заедно в час“ можем да сме полезни в този процес.

– Зададох първия въпрос, тъй като преди дни се появи информацията, че в момента повечето педагози у нас са над 55-годишна възраст, а половината от тях ще се пенсионират до 10 години. България е на предпоследно място в ЕС по брой учители под 30 години. Защо според Вас толкова е намалял интересът към учителската професия сред младите хора и може ли да се обърне тази тенденция?

– В „Заедно в час“ сме убедени, че има конкретни стъпки и мерки, които могат да променят тази тенденция. Опитът ни през последните 4 години показва, че не просто има начин да се привлекат млади хора към професията, а има начин да се привлекат мотивирани, компетентни, талантливи млади хора към професията. Ако попитате учител по програма „Заедно в час“ какво го мотивира да работи като учител именно през нашата програма, ще получите следните 3 най-важни причини:

– Искам да помогна на учениците и за позитивната промяна в училище
– Искам да бъда част от група хора, подобни на мен, които с желание, хъс и високи изисквания работят за тази кауза
– Искам да развия ценни професионални умения – лидерски и мениджърски качества, които ще са ми полезни в класната стая и отвъд нея

Никой не цитира като причина, че иска да има спокойна работа или дълга ваканция – тези митични „привилегии“ на учителите, които определено не са реалност за отдадените учители, независимо на каква възраст и с какъв опит са, които обикновено използват всяка свободна минута, за да се подготвят колкото се може по-добре и да бъдат в полза на учениците си.

Често хората цитират нивото на заплащането като сериозен фактор за липсата на интерес към професията. Наистина, стартовите заплати на новите учители са ниски – 530 лв брутно възнаграждение. Със сигурност, те не са привлекателни, особено за изявени, амбициозни, мотивирани млади специалисти. Но не само заплащането е фактор за привличане и задържане на млади учители.

В „Заедно в час“ виждаме, че младите специалисти се нуждаят от няколко много важни елемента на мотивация и подкрепа, за да се развиват и реализират успешно в училище:

– да получават своевременна подкрепа, наблюдение и обучение в процеса на работа и преподаване, така че да могат бързо да се учат и да променят подхода си и да постигат резултати с учениците;
– да имат възможност да споделят трудностите си и да получават съвети от опитни специалисти;
– да проследяват резултатите от работата си и да идентифицират причините за своя успех или възможности за подобрение;
– да имат време да се фокусират максимално върху планирането на уроци и работата с ученици, а не върху административни задачи, които отнемат много време, но нямат никаква добавена стойност за успеха на учениците;
– да чувстват подкрепата на училищния директор и да получават поощрение и признание – най-вече морално – за резултатите, които постигат;
– да виждат, че има ясни правила и принципи на работа в училище, които са ориентирани към успеха на всички ученици (а не към толерирани на едни и игнориране на други);
– да усещат справедливо отношение към всички колеги на база на демонстрираната ангажираност и постигнатите резултати в клас и в училище;

В училище днес много малко от тези елементи съществуват целенасочено и спомагат навлизането на новите учители и развитието им. Изследвания показват, че дългосрочният успех и ефективност на един учител се определя от нивото на знания и опит, които е придобил през първите 3 години работа в училище. Това означава, че ако искаме да имаме успешни учители, трябва да осигурим много по-сериозна структура и механизми на подкрепа за новите и младите учители в първите години работа. Нужно е да им дадем възможност да се отдадат изцяло на тази професия поне в началото – а това означава и да осигурим, че ще са финансово обезпечени за основните си житейски нужди с една работа – тази на учител.

Именно това се старае да покаже „Заедно в час“ – ние постоянно тестваме ефективни подходи и практики за обучение и подкрепа на нови учители и вече знаем какво работи. Готови сме да споделим този опит с институциите, които работят с всички бъдещи или новопостъпващи учители, за да може все повече млади учители да получават качествена и устойчива подготовка и подкрепа.

– Каква е основната мисия на Фондация „Заедно в час“ и какво успяхте да постигнете досега?

– Визията на Фондация „Заедно в час“ е всяко дете в България да има достъп до качествено образование, независимо къде живее и какви са финансовите възможности на родителите му. Проблемът, който „Заедно в час“ цели да разреши в партньорство с ключови публични и частни партньори, e пропастта в постиженията, възможностите и реализацията на българските ученици: въпреки забележителните академични успехи на много млади българи, над 40% от българските младежи остават функционално неграмотни и над 30% от тях не завършват гимназия.

Затова „Заедно в час“ подбира и подготвя способни и изявени млади специалисти от различни сфери да работят като високоефективни учители на учениците с най-голяма нужда от подкрепа за подобряване на мотивацията и академичните си постижения.

След 2-годишното си участие в програмата младите учители-лидери продължават развитието си като активни застъпници за образователната промяна чрез директна работа в училище или извън него. Над половината от първите 45 алумни на програма „Заедно в час“ продължават да се развиват в училище и в образователния сектор, а останалите се реализират в сферата на бизнеса и предприемачеството.

През учебната 2014/2015 година близо 90 учители по програмата ще преподават по основни предмети на над 6000 ученици в 50 училища в 7 региона в България: София-град, София-област, Пазарджик, Перник, Пловдив, Ловеч и Стара Загора. През изминалата учебна година средният резултат на учениците, които работят с учители от „Заедно в час“, се повиши с 20% (2 единици повишение в оценките), а част от тях бяха приети в престижни гимназии и университети в страната и чужбина.

„Заедно в час“ подбира само най-изявените специалисти и през миналата година едва 7% от кандидатствалите за място в програмата получиха оферта. Дългосрочната цел на „Заедно в час“ е да разрасне обсега на училищата-партньори и броя на учителите по програмата, така че през 2021 г. 200 млади специалисти да влизат в най-нуждаещите се училища с наша подкрепа.

Организацията работи за създаването на все повече успешни примери, които илюстрират ефективни начини за подобрение на резултатите на отделни ученици, класни стаи и училища, независимо от произхода и социалния статус на децата в тях. Наред с това „Заедно в час“ работи с алумните на програмата и партньорите си от Министерството на образованието, училища, неправителствени организации, социални партньори и компании, за да разработва и предлага нови политики и практики за подобряване качеството на образованието у нас.

– Къде, според Вас, трябва да се фокусират усилията в образованието у нас, след като от една страна български ученици редовно се връщат с медали от международни олимпиади, но от друга – 44% от учениците не могат да решават дори най-лесните задачи?

– Системата е комплексна и бавно се променя, но за да има съществени подобрения час по-скоро, не само според мен, а и според редица специалисти в България и в чужбина, с които разговарям по този въпрос, има нужда на първо място да се дефинира ясно какво означава качествено образование и да се създаде ефективна система за оценка на училищата и качеството на образование, което те предоставят.

Крайно време е системата и обществото да могат да разбират сами, а не посредством международни изследвания, какво е нивото ни и къде искаме да бъдем. Само тогава ще има смислени решения и инвестиции за повишаване на качеството. Няма как да наливаме пари в квалификация на учители или в извънкласни дейности без да сме идентифицирали крайния резултат, който искаме да постигнем за учениците и да проследяваме как именно тези дейности допринасят за него. Каквито и програми и проекти да се случват и развиват – ако не можем да оценим тяхното въздействие и да преценим дали те са най-подходящите и трябва ли да бъдат продължени – то ще пилеем ценен ресурс и няма да разрешим дългосрочния проблем, няма да повишим нивото на грамотност сред учениците.

Вторият много важен елемент е качеството на подготовка и надграждащо професионално развитие на учителите. Да, в България средния брой на образователни степени на глава учител е един от най-високите в Европа, но пък резултатите на учениците ни са най-ниски.

Учителите се обучават години наред как да преподават, но много млади педагози споделят с нас, че по никакъв начин обучението в университета не ги прави уверени и подготвени да се справят с ежедневните задачи и предизвикателства в класната стая. Тук проблемът не е толкова в съдържанието – разбира се, че има важни теоретични знания по различни дисциплини, които един ефективен учител трябва да има. Но теорията е нищо без способността да я приложиш на практика.

Международният опит показва, че учителят трябва да се обучава с практически-ориентирани, интерактивни методи, чрез които обучаемите практикуват докато учат, а обучителите – моделират през цялото време поведението, техниките и нагласите на ефективния учител. Ако младите специалисти се готвят, посещавайки лекции, в които професорът им чете от своя учебник или им говори 4 часа и от тях се очаква просто да записват и после да възпроизведат написаното, как ще очакваме от тях да приложат друг подход, когато те преподават на учениците си?!

Третият елемент – управлението и финансирането на училищата. Това касае както нуждата да се изгради мениджърски капацитет сред директорите на училища, така и не-ефективната система за финансиране, която стимулира трупане на бройки ученици на цената на много компромиси с качеството на обучение и правилата и принципите в училище.

В България в момента не съществува работещ модел за развитие на училищни лидери – директори, които умело да могат да менажират разнообразните функции на училищната организация – от привличане на ученици, през гарантиране на качествен учебен процес, наемане и развитие на педагогически екип и персонал, поддържане на материалната база, координиране на финансовите, административните и отчетните дейности.

Директорът има много сложна задача, но в общия случай се учи сам, както намери, как да се справя с нея. Как можем да очакваме от него това без да му осигуряваме възможност, среда, структура, време да се подготви за тази позиция и постоянно да развива уменията си?

В много страни по света има специални програми за подбиране на високо-ефективни учители с интерес да се развиват като директори, които им предлагат структурирани, практически обучения – както извън училище, така и по време на работата им там. По този начин се гарантира ефективността на цялата организация и на всички учители в нея.

– Започвате инициативата „Мисия образование” заедно с Нова телевизия, какво, според Вас, е най-ценното в тази социалноотговорна инциатива и как виждате ролята на медиите?

– Медиите могат най-ефективно да припомнят и покажат на обществото реалността, да го пробудят за времето и ресурса, който губим от живота на нашите деца и от средствата за образование. Медиите също могат да дадат гласност на добрите примери, които ни показват, че има как образованието ни да върви напред и да помага истински на децата ни да се подготвят да бъдат успешни професионалисти и личности в 21 век.

Голяма смелост се изисква от една медия, за да поеме ангажимент, че ще споделя градивни послания, свързани с това да мотивира хората да преосмислят разбиранията си, да повярват в обща кауза и да поемат отговорност за промяната, а не просто да се фокусира върху скандалното и злободневното. Това не е дейност, която гарантира високи рейтинги или широка обществена подкрепа. Но пък ако една медия успее, чрез постоянство и откритост, да приобщи хората към реалните проблеми и да ги вдъхнови да работят за решенията им, то тя изпълнява най-важния си обществен и граждански ангажимент.

Много съм щастлива, че Нова телевизия избра да тръгне по този път и ни покани да споделяме идеи и насоки за това, кои са важните теми, проблеми и решения в образованието. Надявам се, че с общи усилия ще помогнем на все повече хора да се изправят пред тежката реалност, но и да търсят решения, а не да винят една или друга институция, един или друг учител или родител, за индивидуални казуси и системни проблеми.

Само така, с повече хора, разбиращи нуждата и възможността за промяна, имаме шанс да образоваме успешни хора за 21 век в нашата страна.

– Вашата фондация си партнира с голяма международна организация, има ли модели, доказали своята успешност в образователните системи в други страни, които могат да бъдат ползвани и у нас?

– „Заедно в час“ е партньор с международната мрежа Teach For All, която успешно работи за подобряване на възможностите за получаване на отлично образование в над 35 страни на 5 континента. За съжаление проблемът с неравния достъп до качествено образование е глобален и съществува както в развити западни икономики като тези на Германия, Великобритания и САЩ, така и в развиващи се страни като Пакистан, Бангладеш и Непал.

Опитът от партньорството ни в Teach For All ни показва, че има работещи модели и практики, които могат да са универсални и могат да доведат до значителни подобрения в образователните системи на страни с много различен контекст.

„Заедно в час“ си поставя за цел да тества ефективността и приложимостта на подобни доказани международни практики за привличане и задържане на нови учители в училище. Близо петгодишният ни опит и увеличаващ се брой на новите учители, които постъпват в училища – често на места, където трудно се намират желаещи да преподават – е сериозно доказателство, че има начин да противодействаме на плашещите тенденции в образователната система, в която на този етап няма друга институция или организация, успешно адресираща проблема с нарастващата липса на учители, особено в по-непривлекателни за млади професионалисти места и училища.

Успешните международни практики показват, че за да привлечем и задържим повече млади и талантливи учители е необходимо да осигурим подкрепяща среда за тях в училищата. Поради тази причина по време на двете години нашите учители получават редовна подкрепа, както и педагогически и методически насоки. Това включва наблюдения на провежданите от тях уроци, обучения за развиване на техните преподавателски и управленски умения, срещи за обмен на опит, училищни наставници и извън-училищни ментори и други. В допълнение към стандартното изискуемо от МОН обучение за учители, осигурено от Пловдивския университет, нашите учители прекарват близо 59 работни дни годишно в различни педагогически обучения, осигурени от „Заедно в час“. Освен това те редовно отчитат резултатите от работата си и обсъждат напредъка и предизвикателствата си в училище със своите обучители-ментори от „Заедно в час“.

Постоянното подобряване на преподаването е поставено като фокус и в една от най-успешните образователни системи – тази на Шанхай в Китай. Там местните училища отделят до 30% от времето на учителите за обучение и развитие, както вътре в училище – чрез съвместно учене и наблюдение на уроци и обмен на опит с колегите, така и извън него. Наред с това, успешните училища се използват за пример и консултират училищата с по-ниски резултати за това, как да подобрят средата и културата в училище, преподавателските и административни практики.

Опитът на колегите ни във Великобритания ни показва, че е необходимо и въвеждането на независим орган, който да инспектира качеството на училищното образование в България. Този орган трябва да извършва външна оценка на ученето и преподаването в едно училище, като определя областите, в които е необходимо подобрение. Съществено е достъп до тази информацията да имат всички родители, които информирано могат да направят избор в кое училище да учи детето им. Така например този независим инспекторат във Великобритания оценява атмосферата в училище, обратната връзка от родители и ученици и дали те биха препоръчали това училище на други хора.

– След дни е 24 май – празник на просветата, на буквите, пази ли, според Вас, българинът като ценност стремежът към знание, уважението към учителя?

Ако българинът осмисля статистиките, дори и да му се иска да вярва в смисъла на училището и образованието, трудно би могъл да се убеди. 40% от учениците са функционално неграмотни, 70% от гражданите живеят в много тежка икономическа ситуация, училището не успява да подготви именно децата, идващи от трудна социално-икономическа среда, 25% от младите хора не работят, не учат и не са в процес на обучение (макар че голяма част от тях са завършили средно образование).

За да бъде образованието ценност, трябва да покажем, че то води до резултати и възможности за хората. За да води до тях, то трябва да е качествено – да отговаря на нуждите на 21 век. Т.е. да подготвя хора, които могат да мислят (т.нар. функционално грамотни), да взимат сами решения, да са адаптивни, да работят в екип, да знаят как да намират нужната им информация в глобалната мрежа, да са предприемчиви и готови да се учат.

Днес тези умения и нагласи не са обект на българското образование според държавните образователни изисквания. И съответно, учителите не си поставят за цел да ги развиват, тъй като това не се очаква от тях.

Да не говорим, че ценностите, които често се утвърждават в училище са ценността, че не е нужно да полагаш много усилия, защото вероятно и тогава няма да успееш; че е абсолютно приемливо да отсъстваш или да закъсняваш за час, защото така или иначе ще си запазиш мястото в училище; че преписването и подсказването не са нещо лошо, а начин на оцеляване.

Аз вярвам дълбоко в нуждата от просвета, но просветата на 21 век изисква да променим очакванията и нагласите си към училището, към нуждите на учениците и към ролята на учителите в развиването на мислещи, отговорни, адаптивни и успешни личности.

Такава промяна не е никак лесна, защото изисква цялостно преосмисляне на многогодишни практики и разбирания. Това преосмисляне се случва в момента много интензивно в развитите страни, които се готвят за все по-изискващата и конкурентна реалност на 21 век. Вярвам, че българите имат огромен потенциал да излязат на предни позиции през следващите 20-30 години. Но за да стигнем там, работата започва днес и промяната зависи от всеки един от нас.