Любовта за мен е, Криси Миланова

Любовта за мен е като матрьошка!
За окото е като голяма красива кукла, необяснимо идеална, лично за човек. А всеки следващ елемент, който ти разкрива по късче от душата й, който ще ти отговори на въпроса ‘’Защо е любов?’’.
Защото е свенлива.
Защото се усмихва обаятелно.
Защото проповядва добродетел.
Защото е като сън в реално измерение.
…топлината, която разтапя ледовете.
…тишината, усмиряваща и неукротимите.
…цветът, който усмисля сивотата на мрачния ден.
…И още куп причини, докато не стигнеш до най-малката кукличка. Най-крехката…
…която те гледа с очите на сгушено в топъл пух врабче, дълбоки и необятни. Не могат да те разсеят от себе си дори за секунда.
Искаш да се грижиш за тази кукличка непрестанно, защото я усещаш като своя. Защото е толкова малка, а те прави толкова щастлив.
И я няма стаята ти, нито любимият плакат над леглото, нито новата книга от любимата ти поредица, която чакаше да излезе с нетърпение. Нито вятърът, който раздухва рисунките ти по бюрото, от прозореца, който забрави отворен.
Просто ти и малката крехка кукличка.
Сърцето на любовта.

Текстът написа Криси Миланова в рамките на конкурса на списание “За мен” – “Любовта за мен е”.