Що е карма? (2)

Част първа прочетете ТУК.

>>>

         (…) Осем мъдреци са работили върху кармата и са доказали нейната огромна роля в живота на човека, а това са съзвездията на осемте мъдреци – Клеобул, Питак, Биант, Талес, Хилон, Солон, Периандър, Орфей.

     Невидими нишки свързват Делфийския оракул, разпространил своето колосално влияние върху целия културен живот в древността, както и Дионисиевите жрици прорицателки. В този античен свят са се стремили да надникнат още Омир и Вергилий, Касандра, Есхил, Софокъл, Пиндар. За кармата и разкритието по окултен път Великият Хераклит от Ефест казва: “ Сибила с буйстваща уста произнася тъмното, неразкрасеното, неподправеното и речта и звучи и ще звучи през хилядолетията.” “Нищо не може да има битие, ако по–рано не е съществувало” –  твърди древният Емпедокъл. А това значи, че ние, окултните ученици на нашия Учител Александър К. Кръстников ( който е прероденият Емпедокъл ), сме на прав път, сиреч материята и кармата се свързват здраво във веригата на преражданията и безсмъртието. Сиреч светът се преражда от едно “космическо яйце”. Затова старите окултисти са казвали, че змеят (Хронос) създава Ефир, Хаос, Ереб, в които пък се излюпва яйцето и от него излиза безтелесният Бог със златни крила (Фанес). Това е неразчленената  неизкусена Вселена. В него се съдържат зачатъците на отделни светове, галактики, времена, години, народности, семената на всички Божии синове: Буда, Христос, Мохамед, Кришна ,Перун, Тангра, изобщо на всяко органическо същество. Като първоизтичник на живота Фанес – сиреч Бог  Отец, се нарича и Ерос (Любовта), а като първа негова проява – Метие (Мъдростта).

     А  ето какво ми разправи веднъж по този повод Берестида (майката на Орфей). Срещнахме се на мраморната планина през 2000 г., през лятото между селата Буйново и Змеица, Смолянско. Там тя ми показа Буйновската река и рече:

     “Вгледай се във водата и ще ти покажа началото на началото на този свят. Той започна да съществува, да расте, той се превърна в яйце, то лежи в продължение на векове. То се разпука, едната половина на черупката беше сребърна, другата златна. Сребърната това е земята, златната – Небето. Външната ципа са планините, вътрешната облаците и мъглите, жилките в реките, а течността в зародиша е Океанът. Това, което там се е родило е Слънцето. Когато то се родило, възникнали шумът и грохотът (затова съседното село се казва Грохотно)  и всички същества и желания. Това стана  преди петнадесет милиарда години.”

      Берестида разгърна мистичния си Хитон и аз видях как лъснаха нейните прераждания и видях на гърдите и огромен медалион, това бе медалионът на безсмъртието, видях, че тя е била преди създаването на нашия Космос, нашия свят, и че окултното ни учение не е дошло от Индия, а Индия го е взела от нас чрез Орфей. Богомилите го взеха , онаследиха,  и то покълна в средновековна България. Те, Богомилите, пазителите на окултното учение го разпространиха във Византия, Сърбия, Босна, Италия, Франция, те го разнесоха  и простолюдието им даваше подслон, а богаташите насъскваха подире им кучета.

      Сега ние, техните последователи, носим своята карма от онези смутни времена. Но наближа вавремето, когато съвременната наука ще се намеси в нашето окултно учение и кармата, и  безсмъртието оживено ще се дискутират сред научните среди по целия свят.

      “Аз предвиждам, че след 100 години светът ще бъде по-богат духовно и по-образован, но не мога да предвидя дали ще бъде по-щастлив. Знам, че човечеството ще бъде по-щастливо, ако докрай осъществи мира, любовта, себеотрицанието и справедливостта, не другаде, а тук, на земята (Гея – Земя). Преди да тръгне към големите си пътешествия към други галактики човечеството трябва да преодолее едно друго разстояние до човешката карма, прераждане и душа. Защото там, човече, в другата галактика, когато отидеш ще те посрещнат души с 25. духовен клас  и там ще разбереш, че душата след дългото ходене по мъките накрая неизменно се отправя към звездите и самата тя се превръща в звезда в лоното на първоматерията.”

      Така замислени на този Родопски връх стояхме аз и Берестида  и от някъде се дочуха човешки викове и говор, “към нас идват хора  Бесове”, изрече Берестида и на раздяла ми подаде китка цвете със седемте цвята – жълто, зелено, мораво и т.н. Седемте цвята, това бяха седемте добродетели, които ми завеща да пазя тази безсмъртна пророчица.

      Останал сам, вгледах се в Берестидения подарък и прозрях, че първото цвете е първата струна на Орфей изтръгната от езиците на огъня и танца, на босите нозе върху жарава, палеща душите и опожаряваща сърцата, овъгляваща, изпепеляваща.

      Второто цвете – втората Орфеева струна, сътворена от въздишката на земята и полъха на ръжта и билките и тревите. Диханието на чернозема, оплодените бразди, зачеващите зърна обич, ласкава и търпелива, многострадална и блага, която трябва да дам на моите окултни ученици.

     Третото цвете, рожба на Слънчевия лъч по Гергьовден, звездно злато, просветяващо духовно окултно сърцето и ума.

     Четвъртото цвете – съзвучна морска пяна, прилив и ритъм на океана, опръскващ раните на душите и телата на моите ученици.

     Петото цвете, струна от арфата на Орфей, сътворено от сливането на две дихания, на нимфи и кошути, оплодяваща безутешната душа.

     Шестото цвете  – струна като живота изхвръкнал от плясъка на орлови крила, рева на лъва и писъка на новороденото, дългочакащата го с години майчина бездетна до този миг усмивка.

     Седмото цвете – струна, откъсната от ридание и надгробния плач, покоряваща и безутешна дъщеря на орисници и безсмъртна в своите безкрайни прераждания и превъплащения.

      Тогаз разбрах, че седем магически кръга трябва да разкъсам около себе си, за да се добера отново до таково светло видение, оттатък тресавището на човешките страсти на живота и отвъд света на мъртвите, чист и светъл като пролетно сияние.

      И сега, четейки Берестидините знаци през мрачната бездна на действителността, аз виждам бъдещите времена. И си задавам въпроса от що е сътворен човекът, от огъня ли, от въздуха ли, от водата ли или от земята – от всичко заедно, плюс  своята карма, все същата му спътница и тук, и там в отвъдното. И питам душата си от карма обременена:

      Нима мойте молитви към Бога не ти помагат да се пречистиш? И щом Бог е подвластен тук, то кармата е неумолимият закон на природата. А с цветовете си Берестида искаше да ми подскаже, че жълтото е цветът на земята, а бялото на небето. Че земното не бива да ме обладае. Всички изплащаме чужди карми и грехове, защото сме създадени от Божественото и греховна кръв – кръвта на бащи и деди. Защото е казано, когато човек плаче за дете, скоро от дете ще заплаче. И в душата си съм скътал едно страшно пророчество на Берестида. Тя каза:

      “Ще дойде време, нозете на хората ще изсъхнат из корен.”

      Но дали не ми загатваше, че нозете на хората ще закърнеят, когато станем въздушно шестващи от една галактика в друга. Тя бе ми казала пази се от двойната цифра 22. Що ли искаше да ми кажеш, сестрице ориснице? Или искаше да кажеш да се пазя от двойната карма. Аз те разбирам, сестро Берестидо, защото знам че предсказанията не идват от нас ясновидците, а идат от хората, които ни питат, чрез тях нам се казва. И ние слепешката търсим  невидимите врагове на човешкото тяло и душа. Ще дойде време и слепият ще прогледне. Ако кажат Боговете, но ние не сме Богове. Те само външно се превъплащават, отвътре си остават същите без карма, а ние се прераждаме и външно, и вътрешно. И когато попитах Берестида всъщност коя е тя, като че ли се уплаши да не я разгадая и ми рече троснато:

      “Аз съм змията САТА. Аз умирам и се раждам отново.”

      Сега разбрах, защото знаех, че змията е като земята, тя ни храни, тя ще ни изяде.

Автор: Славчо Делчев

Из книжката “Що е карма”