Как се пише реферат?

1. ИЗБОР НА ТЕМА
Темата задължително трябва да отговаря на дисциплината, по която се пише курсовата работа. Курсова работа, отговаряща на всички останали изисквания, но третираща въпрос извън сферата на дисциплината, не се приема.
При формулирането на дисциплините, както и на темите, се взема предвид три критерия: времеви период, географски обхват и научен предмет. Ако дисциплината обхваща политическата история на Европа и САЩ до Първата световна война, а предадената курсова работа е на тема “САЩ по време на Голямата депресия 1929-1933 г”, то темата излиза извън времевите рамки на дисциплината. Ако по същата дисциплина се предаде работа, разглеждаща политическото развитие на Япония, темата излиза извън географските рамки на дисциплината. Ако по дисциплина “История на международните отношения” се предаде работа, разглеждаща вътрешно-политически проблем на дадена страна, а не външните отношения между повече от една държави, то предметът на дисциплината не е спазен. Това са често допускани грешки и студентите следва да се консултират с преподавател.
Възможно е преподавателят да разбредели темите между студентите. Възможно е също така приподавателят да изготви списък от теми, сред които всеки студент да си избере своята. Третият вариант е преподавателят да предостави на студентите свободата сами да си изберат тема в рамките на изучаваната материя.
Темите могат да не копират въпросите от конспекта по съответната дисциплина. Колкото по-рядко разработван е даден въпрос, толкова по-голям би бил приносът на студента. Разработването на едни и същи най-предъвквани теми всяка година води до завишаване на критериите спрямо студентите, като база за сравнение е най-добрата разработка през годините. Същото важи и при едновременно предаване от няколко студента на курсови работи с една и съща тема.

2. СЪБИРАНЕ НА ИЗТОЧНИЦИ ПО ТЕМАТА
Събирането на източници спомага да се събере максималната достъпна информация по избраната тема. За източници могат да се ползват книги, публикации в интернет, статии от вестници, материали от научни конференции, информация от радио или телевизионни предавания. Всеки път когато се попадне на информация по темата, задължително трябва да се запише точните данни на източника, за да може той да се цитира по-късно в бележка под линия. За книгите това са: автор, заглавие, издателство, година и място на издаване, страница на полезната информация. За интернет страници се записва точния интернет адрес на сайта, в който е намерена и датата, на която тази информация е прочетена от сайта, тъй като сайтовете се подновяват и същата информация след време може да не е на същото място. За статии се използва автор, заглавие, вестник (списание), дата, страница. За информации от научни конференции се отбелязва автор на доклада (изказване), название и място на конференцията, дата. За предавания по медиите се цитира име на медията, предаване, дата и час.
Винаги съществува проблем с обективността на източниците. Затова по всяка тема следва да се ползват повече от два източника, по възможност от пет до петнадесет източника. По отделните аспекти на проблема, по отношение на анализите, а дори и по отношение на фактите, източниците могат да се разминават. Следователно задачата на студента не е да се доверява дословно на източниците, а да преценява кои от данните и анализите в различните източници студентът приема за установени. Във всички случаи когато съществува съмнение или спор относно достоверността на даден факт, това трябва да се открои от студента. Когато в научната литература се сблъскват повече от едно мнение относно анализа на фактите, редно е студентът да представи различията в позициите. Анализи и източници, които са очевидно пропагандни, особено от епохата на Студената война, следва да се ползват изключително избирателно. В случаите, когато се разглежда конфликт между две страни, е желателно да се ползват източници, произхождащи от двете страни, както и независими източници. Например по въпросите на Студената война не е коректно да се ползват само съветски или само американски източници, тъй като те ще дадат превратна представа за целите и действията на другата страна. Добре би било да се ползват в този случай и френски източници например, като достатъчно безпристрастни спрямо двете страни, но такива източници неминуемо не засягат проблема в детайли, поради липса на достъп на авторите им до оригиналните архиви от събитията. Затова най-добрия вариант е да се използват и трите източника – от двете страни и неутралните.

3. ФОРМУЛИРАНЕ НА ПРОБЛЕМ
Писането на курсова работа не е безидейно нахвърляне на цялата събрана информация по дадена тема. Събраните факти служат за обосноваване на анализите по темата и на направените изводи. Анализите обаче могат да се правят в най-различна насока. В някои случаи анализите и изводите са очевидни, срещат се в почти всички източници. Повтарянето им за пореден път от студента не доказва нито неговите качества, нито представлява някаква научна полза. Затова анализът на студента трябва да се концентрира около конкретен проблем свързан с темата, по който студентът има какво да добави към досега написаното в литературата. Този проблем се формулира под формата на въпрос във въведението на курсовата работа. По отношение на този проблем студентът може да развие теза. В изложението на курсовата работа чрез излагане на фактите и техния анализ се проверява доколко тази теза се потвърждава от събитията, до каква степен тя се припокрива с анализите на утвърдените специалисти по темата. В заключението се дава отговор на така формулирания проблем, като се резюмират изводите направени в хода на изложението. Така например в курсова работа посветена на “Английската външна политика в периода между световната икономическа криза и Мюнхенската конференция” може да се постави въпроса “Защо водещата страна в света – империя, разполагаща с територии на всички континенти – се оказва неподготвена за война и неспособна да влияе върху политическите процеси в Европа?” Причините са многобройни и минават през много внимателен преглед на събитията, от който могат да се направят интересни изводи, които да превърнат курсовата работа от сухо изброяване на факти в интересен полемичен труд.
Формулирането на проблема спомага да се свърже смислово въведението, изложението и заключението, да се направи връзка между фактите и анализите и в крайна сметка да се изясни какво точно се твърди в курсовата работа и каква е ползата от нея. При липса на формулиран проблем, често тези неща липсват: няма връзка между частите на курсовата работа, събраните факти и направените анализи са разпиляни и без ясна връзка помежду си, а на студента не е ясно какво твърди, каква е неговата теза и какви са критериите за преценка дали той е обективен и изчерпателен. Всички тези слабости се отразяват на цялостната оценка на курсовата работа.
Студентите имат свободата да формулират проблема, като имат предвид, че този избор ще предопредели съдържанието и на цялостното изложение на курсовата работа. Некоректно е във въведението да се формулира един проблем, а изложението и заключението да не дават отговор по него.

4. ОФОРМЯНЕ НА СТРУКТУРАТА
Оформянето на структурата е разделяне на курсовата работа на глави и подглави.
Разделението на глави може да е на хронологически принцип. Това е подходящо за исторически разработки, при които се проследява поредица от събития, всяко от което влияе и предопределя следващото. В такъв случай разделението на глави най-често отговаря на най-важните етапи от развитието на събитията и в края на всяка глава се коментира значимостта на разгледаните събития за цялостния проблем.
Разделението на глави може също така да бъде на политологичен принцип. Това е подходящо при неисторически разработки, когато хронологичността на събитията не е определяща. Така например курсова работа за отношенията между ЕС и САЩ може да отдели глави за икономическите, политическите отношения и отношенията в сферата на сигурността; курсова работа анализираща текста на даден договор може да разгледа в различните глави основните моменти от договора.
Възможен е и смесен подход – да се започне с глава представяща предисторията, да се завърши с глава проследяващо последващото развитие на събитията, но основната част от съдържанието да е разделена на политологически принцип.
Задължително е структурата да бъде балансирана – главите да са с относително равен обем. Недопустимо е курсовата работа да се състои от две глави, от които едната представлява 90% от обема на курсовата работа. Второто условие по отношение на структурата е тя да обхваща всички основни аспекти на избраната тема. Така например във връзка с конфликта в Косово не може да се концентрира вниманието единствено върху албанските, сръбските и американските действия и да не се отдели внимание на руската позиция или на резолюциите на ООН. Колкото по-детайлно разработена е структурата с глави и подглави, толкова по-малък е рискът повествованието да се отклонява от темата или да се повтарят отделни факти и анализи.

5. СЪДЪРЖАНИЕ
Съдържанието следва да отговаря на темата. Недопустимо е повествованието да се отклонява на други теми, които нямат общо с темата. Недопустимо е и темата да не се изчерпи, т.е. съществени аспекти на проблема да не бъдат разгледани. Същото важи и по отношение на главите. Недопустимо е в дадена глава да се разглежда най-подробно въпрос, който ще влезне в друга глава. Заглавието на темата и на главите са рамките, в които се развива повествованието.
Съдържанието обхваща фактология и анализи. Фактите се представят като се посочва източника на информацията. Не се представят само всеизвестни факти. Фактите, които се представят, трябва така да са подбрани, че да представят обективно проблема като не се премълчава никой съществен негов аспект. Фактите следва да се анализират по начин, който позволява да се даде отговор на поставения въпрос. Представянето само на факти без те да бъдат анализирани е безмислено. Представяне на чужди анализи без фактите, от които са изведени, е некоректно.
По отношение анализа на фактите студентът има свобода сам да изкаже мнение или да преразкаже мненията на авторитетите в областта. Анализът следва да бъде логичен, убедителен и безпристрастен. Емоционални коментари, реторични въпроси, възклицателни изречения нямат място в курсовата работа. Ако студентът защитава определена позиция по проблема, то той следва да представи солидни аргументи в подкрепа на тази теза и логично да я изложи. Следва да се има предвид, че колкото по-смела е една теза, толкова по-добре тя трябва да се аргументира. В противен случай проверяващият може да приеме, че аргументите в полза на тази теза не са достатъчно убедителни, тезата не е защитена и курсовата работа няма да получи добра оценка. Фактите и анализите следва да са относително еднакви по обем.

6. ВЪВЕДЕНИЕ, ИЗЛОЖЕНИЕ, ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Въведението има за задача да представи темата на курсовата работа и нейната значимост, защо студентът е избрал тази тема, с какво тя е привлекла вниманието му. Поставят се времевите и географски рамки на темата – какъв исторически период ще се разгледа и защо са поставени такива исторически граници, а не други; защо ще се разгледат отношенията между избраните страни във връзка с проблема, а други ще бъдат пренебрегнати. Представя се също така конкретния въпрос, на който се търси отговор – какво познание ще донесе курсовата работа. Тук може да се включи и една работна хипотеза, която да бъде проверена в хода на изложението. Накрая се представят различните глави и се аргументира избора на такава структура. Във въведението не следва да се разказва предисторията на фактите по темата.
Изложението включва представяне на фактите и анализите, които представляват аргументацията за финалните заключения. В края на всяка глава е хубаво да се направи обобщение на изводите от главата – резюме на направените анализи.
Заключението представлява обобщение на анализите от изложението. То трябва да даде отговор на въпроса поставен във въведението. Този отговор следва да бъде изведен логически от изложението; представяне на отговор нямащ нищо общо с изложението е неаргументиран. Оставяне на въпроса от въведението без отговор е незавършеност на курсовата работа. В заключението не следва да се разказват факти, свързани с по-нататъшното развитие на събитията.

7. ЦИТИРАНЕ НА ИЗТОЧНИК
Всеки път, когато се цитира чужд текст или изказване, цитатът трябва да се постави в кавички. Цитатът трябва абсолютно точно да отговаря на ползвания източник, перефразиране е некоректно. Когато цитатът надхвърля две изречения е хубаво той де се обособи в отделен абзац с различен шрифт. Винаги след края на цитата трябва да се постави бележка под линия, в която се посочва фамилията на автора и инициал на малкото му име, заглавието на книгата (или телевизионно, радио предаване, конференция), издателство, място и година на издаване и задължително страницата, от която е взет цитираният текст. Например: Амброуз, Стивън “Стремежът към глобализъм. Американската външна политика от 1938 до началото на 90-те години”, изд. “Петър Берон”, гр. София, 1995 г., стр. 273. Когато се налага един източник да бъде цитиран неколкократно, то след първия път не е необходимо да се изписват всички данни; достатъчно е да се посочи автор и страница – например “Deutsch, K., цит. съчинение, стр. 314”.
В някои случаи студентът не е прочел лично текста, а го е прочел като цитат в друга книга. В такъв случай в бележката под линия се посочват данните на книгата, от която студентът е прочел цитата. Така например студент може да използва цитат на думи на Чърчил, но да ги е прочел в “Дипломацията” на Х. Кисинджър. Следователно студентът ще посочи като източник книгата на Кисинджър, а откъде е взел думите самият Кисинджър и дали коректно ги е използвал, това е въпрос, който тежи на съвестта на Кисинджър. По същият начин, когато в изложението се представят факти в цифри, е хубаво в бележка под линия да се посочва източника на тази информация, като също освен източника се отбелязва и страницата.
Не трябва да се стига до крайност обаче, така че една трета от текста на курсовата работа да е бележки под линия. Една бележка под линия е хубаво да не надвишава 3-4 реда; тя следва да се ползва за доуточняване на фактите, а не като носител на основна информация по темата. Ако се наложи някъде бележките под линия да заемат 1/5 от страницата, това трябва да е голямо изключение. Като цяло е препоръчително да няма повече от средно 3-4 бележки под линия на страница, т.е. за текст от 20 стр. не повече от 60 до 80 бележки под линия, при положение, че повечето оказват само източника.

8. ОФОРМЛЕНИЕ НА ТЕКСТА
Курсовата работа се предава напечатана на хартия. Ръкописни текстове или предаване на курсовата работа само на електронен носител не се приема. Курсовата работа следва да се разпечата на бели листа едностранно с шрифт Times New Roman, размер на буквите 12, междуредие 1,5 реда, поле /margins/ 1 инч отгоре и отдолу на страницата и 1,25 инча отляво и отдясно. На всеки лист, освен първия, трябва да има номера на поредната страница долу вдясно. Листата могат да бъдат свързани със спирала или да бъдат предадени в джоб.
Текстът се подрежда в следната поредност: 1) заглавна страница; 2) съдържание; 3) изложение; 4)използвана литература; 5) приложения. Заглавната страница съдържа названието на университета и катедрата, дисциплината, по която е курсовата работа, темата, имена и факултетен номер на студента, име на преподавателя, проверяващ курсовата работа, място и година. Съдържанието се оформя както съдържанието на една книга – то включва названията на главите и подглавите, на които е разделена курсовата работа, както и страницата, на която започват. Изложението обхваща основния текст на курсовата работа: въведение, изложение и заключение.
Използваната литература представлява списък, който се прилага в края на курсовата работа. В този списък се посочват всички източници, които студентът е използвал при писането. В списъка източниците се посочват с автор, заглавие, издателство, място на издаване и година. Те се подреждат по азбучен ред по фамилията на автора, като първо се изреждат заглавията на кирилица, после заглавията на латиница. Ако освен книги са използвани повече от една статии от списания, интернет страници или материали от конференции, за по-голяма прегледност те могат да бъдат оформени в рубрики, отделни от книгите, но отново трябва да се спазва подреждането по азбучен ред.
Приложенията включват избрани от студента допълнителни материали, които биха допринесли за по-нагледното представяне на информацията. Това могат да бъдат карти, таблици със статистическа информация, текстове на договори и др. Представянето на приложения не е задължително.
Преподавателят определя в какъв обем страници трябва да се предаде курсовата работа. Обемът на курсовата работа представлява броя на страници на въведението, изложението и заключението. Заглавната страница, страницата със съдържанието, използваната литература и приложениета не се вземат предвид. При определянето на обема, преподавателят може да посочи интервал – например от 15 до 20 страници. В такъв случай курсови работи, чието въведение, изложение и заключение е под 15 стр. или над 20 стр., не отговарят на изискванията и не следва да бъдат приети. Обемът може да бъде определен от преподавателя с фиксиран брой страници – например 20 стр. В такъв случай въведението, изложението и заключението не трябва да се разминават с повече от 10 % нагоре или надолу от фиксираното число, т.е. да варират под 18 или над 22 страници. Във всички случаи, когато студент промени шрифта, размера на буквите, междуредието или размера на полето, за да преправи една неотговаряща по обем курсова работа, така че да изглежда все едно обемът е спазен, това се взема предвид от преподавателя и по негова преценка курсовата работа може да бъде отхвърлена.
Курсовите работи се предават на литературен български език, като се отстраняват всички правописни, лингвистични и пунктуационни грешки. Имена на чуждестранни лица или места се изписват на кирилица, така както са популярна в България, а ако те са непопулярни, то имената се транскрибират на кирилица, а в скоби или в бележка под линия се посочва оригинала на латиница или друга азбука.

Литература:
Еко, Умберто “Как се пише дипломна работа”, ИК “Александър Панов”, София, 1999 г

Източник на информация: УНСС Дискусионен форум

You may also like...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *