Мечтите не се сбъдват от само себе си

Здравей, Вероника! Много съм щастлива, че именно аз имам честта да те интервюирам днес, първо защото си спомням за теб и успехите ти от времето, когато още бяхме малки (после ще издам откъде) и второ, защото това е първото ми интервю за списание „За мен”!

Мечтата на всяко малко момиченце е да стане балерина, малко обаче я сбъдват. Как успя ти?
– Ако трябва да съм честна – всичко стана неусетно. Явно, когато наистина обичаш нещо и го искаш, рано или късно то се случва. Не мога да кажа, че ми е било лесно. Всичко е много, много труд, упоритост, дори жертви, но когато има и любов към това, което правиш – всичко това е оправдано.  Мечтите не се сбъдват от само себе си. Поне според мен… За тях трябва да се работи, и то много. Нищо не идва наготово, затова и после резултатите са още по-сладки.

Време е да издам и откъде те познавам, а това е танцова школа „Финес” към Обединена школа по изкуствата „Добри Христов“ в град Монтана, откъдето си ти.  Над 10 години твой преподавател и вдъхновение е невероятната балерина Ина Колева. Тя ли беше човекът, който те плени с магията на танца и сега, когато самата ти преподаваш, мислиш ли, че успяваш да запалиш този пламък и в сърцата на своите ученици?
– Когато имаш такъв ярък и добър пример, какъвто е Ина Колева, няма как да не се влюбиш в танца. Тя е нещо много повече от балетен педагог, тя е и страхотен човек, добър приятел… Дала ни е толкова много през годините, винаги ме е подкрепяла и дори когато аз не съм вярвала в себе си, тя го е правила. Затова, да, мисля, че тя  ме запали и развиваше тази искра. Надявам се наистина и аз да успявам да предавам това усещане и на моите ученици, това ще е най-голямото щастие за мен! Работата на балетния педагог е трудна, много отговорна, но и много сладка. То е като призвание!

Кога избра артистичния си псевдоним Veronique и защо точно него?
– Интересен въпрос… Като цяло много харесвам френския език, френска музика, филми… И това звучене на името ми много ми хареса. Вече толкова свикнах с него, че ми се е случвало и в документи да бъркам и да го записвам него… (усмивка)

Много хора вярват, че ако не са започнали да се занимават с балет от ранна детска възраст, не биха имали никакъв успех, ако започнат по-късно. На каква възраст препоръчваш ти децата да започнат да танцуват? Има ли „шанс” и за по-възрастните ентусиасти, които са пропуснали точния момент, но имат желание да започнат „по-добре късно, отколокото никога”?
– Ако става дума за класически балет, и то за професионално обучение, наистина колкото по-рано, толкова по-добре. При мен записването започва за една т.нар. подготвителна група на около 4-год. възраст.  Разбира се, не е късно детето да се запише и на 6-7 год. Много е индивидуално, но е препоръчително да не се чака много.  Разбира се, историята ни е показвала не малко пъти и  изключения, така че никога не се знае. А когато танцуването е с по-любителска цел – винаги може.  Дори има групи за  възрастни, където много се забавляват.

Вярно ли е, че „балерините са жените с най-красивите тела, но и с най-грозните стъпала”? Имала ли си сериозни травми и окървавени пръсти, каквито сме свикнали да гледаме във филмите?
– Ммм… да, определено има нещо вярно. Разбира се, не е задължително да е така, но от моя опит и аз съм останала с такова впечатление. Тялото и особено краката/стъпалата на една балерина “преживяват” страшно много. Става дума за голямо  натоварване. Рани, охлузвания и т.н. по пръстите и стъпалата са почти неизбежни, имала съм доста. Сега се използват какви ли не подплънки за палците и предпазители, но някога ние ползвахме само памук, лейкопласт и скъсани чорапогащници, които не предпазваха особено много. Иначе травми слава Богу не съм имала кой-знае колко сериозни. Главно проблеми с коленете, но при добра профилактика и пазене не ми създават проблеми.

Имаш ли си любими палци, които носиш само в специални моменти?
– Не, нямам такива. По-скоро имам любими палци, мнооого стари, които са ми голям спомен. Не приличат на нищо вече, доста изстрадали са, но си ги пазя. Дори наскоро ги закачих на стената на залата ни за танци.

Знам, че даваш уроци и на двойки за техния първи сватбен танц. Това е услуга, която е често срещана практика в Западна Европа, но има ли интерес и в България?
– Всъщност съм работила с няколко двойки, които искаха да направят изненада за гостите си, т.нар. “сватбен танц – микс”. Много е забавно и все повече младоженци го избират за своя специален ден, но в чужбина все още е по-популярно.

Сближава ли танца двойките преди сватбата им и вярваш ли, че това е прекрасна възможност за тях да се опознаят по-добре?
– Да, сближава ги, опознават се по-добре, и то, докато се забавляват. Има доста комични ситуации по време на репетициите, за които после дълго време си спомнят с умиление.

Кои са ролята и сцената, за които мечтаеш?
– Мечтаните роля и сцена от мен не са бляскави и кой-знае колко мащабни. По-скоро са много лични и емоционални. Сцената не е от такова значение за мен, а публиката дали е 3, 300 или 3000 души… Трябва да се раздадеш във всеки един от случаите максимално. Ролята – да изиграя това, което е вътре в мен, да излея всички свои страхове, чувства; да експериментирам… Това ми дават и вече любимите ми стилове – contemporary, jazz ballet, modern dance.

Ти прие на драго сърце да се включиш доброволно в кампанията на Сдружение „ГЛОУ” за набиране на средства за лятната лидерска академия на организацита. Защо мислиш, че е важно младите български момичета да бъдат мотивирани и подкрепяни да се развиват?
– Защото всеки трябва да получи подкрепа по пътя си и всеки трябва да намери своето призвание. Всеки има талант или възможности, трябва да ги открие и да ги развива. А ако си се изградил като личност, е още по-добре.

А момчетата? Какво е твоето послание към тийнейджърите в България?
– Същото важи и за тях (усмивка). Мили мои деца, не си пропилявайте времето в кафенета, заведения, пиене и т.н. Направете нещо добро за себе си, мислете за бъдещето, мечтайте. Не ви казвам да не се забавлявате, но можете да го правите, докато вършите и нещо полезно. И най-вече вярвайте в себе си! Ако вие вярвате, и другите ще повярват!

Какво е твоето послание към ГЛОУ-доброволките, посветили своето време и усилия да помагат на други момичета да усъвършенстват себе си?
– Продължавайте в същия дух, бъдете добър екип, подкрепяйте се и успехите няма да закъснеят!  

Официален сайт на танцова школа „Вероник” – http://veronique-bg.com
Интервюто взе за „За мен” Гергана Иванова