Неуспехът – повод за отчаяние или за по-уверено ново начало
Първото интервю за работа е важен момент в живота на всеки. То бележи началото на прехода към един по-отговорен и по-самостоятелен етап от нашето развитие.
Обикновено събитието „първо интервю“ се състои в края на учениченическите ни години или по време на студентството, затова сме склонни да го отъждествяваме с изпит, нещо, което ни е познато. Тъй като в българската образователна система високо се цени доброто владеене на теорията, не е учудващо, че подготовката за интервюто на много от нас преминава в изучаване на теорията му – запознаване с изискванията за облеклото, стандартните въпроси и техните примерни отговори. Усвоили целия материал вече сме готови да завладеем света, или поне ума на работодателя.
Често обаче очаквания и реалност се разминават. Възприемането на интервюто като изпит поражда неспокойство у нас. То се забелязва от интервюиращия и не е в наша полза. Освен това е възможно в съзнанието ни да изникне бяло петно под влияние на стреса и да не успеем да възпроизведем предварително заучените отговори на стандартните въпроси. Колкото повече въпроси оставяме без отговор, толкова повече се понижава оценката на работодателя за нас. А при ниски оценки, както знаем, е трудно, дори невъзможно, да получим „стипендия“.
Какво правим, ако получим отказ на първото интервю за работа?
Отчавайваме се? Самообвиняваме се? Ние, момичетата, изяждаме огромни количества шоколад? Нищо подобно! Успокояваме се, че сме млади и сега се учим как да се държим по време на интервю. Правим бърз анализ на допуснатите от нас грешки по време на „практиката“. Вдигаме главата и устремяваме погледа към следващата позиция, за която да кандидатстваме. Ако допуснем негладко преминалото първо интервю да тревожи съзнанието ни, рискуваме да увенчаваме с неуспех и всяко следващо.
Какво правим, за да не получим отказ на първото интервю за работа?
Като начало забравяме всякакви асоциации с изпитите в училище или в университета. Ако успеем да възприемем интервюто като разговор с добронамерени непознати хора, вероятността то да протече при по-малко стрес е по-голяма. Също така е важно да се въоръжим с увереност, защото увереността продава, а ние точно това искаме – работодателят да ни купи. И не на последно място, по време на интервюто трябва да бъдем положително настроени и усмихнати. Човекът срещу нас, макар да се намира на по-високо стъпало в йерархията, също има нужда от светлина. Дамянов в едно свое стихотворение казва, че когато отвътре ни е светло, светло е и около нас. Нека бъдем преносители на светлина!
В заключение:
Не трябва да позволяваме неуспехът при първото интервю за работа да се превърне в травма за цял живот. Практиката, както казват англичаните, е пътят към съвършенството. Трябва да почерпим мъдрост от този първи неуспех и да започнем да работим по преодоляването на слабостите си! Усмивка.
Статията написа за сп. “За мен” Ваня Грозева.
