Да простим на себе си

Днес си мисля за порастването и за даването на прошка. Струва ми се, че двата процеса са свързани, дори и да не го осъзнаваме често. Защото порастването е болезнено и трудно без значение от възрастта. И в процеса на търсене на себе и съзряване правим грешки. Понякога съжаляваме, а друг път дори не разбираме.

city_bokeh_lights-wallpaper-800x480Като деца, чупим често и се цапаме, а после ни се карат. Като тийнейджъри, обиждаме често връстници и родители, без дори да го мислим. Като възрастни, забравяме често хора по пътя си, в усилено търсене на успеха. Понякога го осъзнаваме навреме, а друг път късно или никога. Понякога сме достатъчно смели да поискаме прошка, но често, както пее Елтън Джон, „Съжалявам“ е най-трудната дума“. Аз съм от вторите, признавам. Не че не съм се извинявала. Случвало се е дори когато не съм смятала, че съм сгрешила, за да има „мир“. Истината обаче е, че съм обиждала, отблъсквала и наранявала хора неумишлено и тогава ми е най-трудно да поискам прошка. Може би защото е трудно да се извиниш, когато ти сам не си си простил. Мисля си, че тази прошка е далеч по-трудна, но ценна. За съжаление в живота си ще срещнем много хора и с някои от тях ще се разделим, но човекът, с когото ще сме винаги, сме ние самите. И именно с този човек трябва да намерим хармония, за да я достигнем и с другите.

Често сме толкова заети да се обвиняваме за всички неуспехи, че забравяме, че промяната зависи от насgrowingup самите. Трудно е разбира се, много е трудно, но алтернативата е по-лоша. Клише е, че всички правим грешки, защото е истина. Тази година видях светци да падат, най-мъдрите да изглупяват, най-добрите да обиждат, включително и аз самата. Разочаровах се, вярвах, спирах да вярвам и… после започвах отново, защото просто съм такава. Естествено имам вътрешни синини и белези. Но с времето те ще избледняват все повече. Защото така се пораства. Нали казват „юнак без рани няма“.

Знам, че всеки от вас днес има място, което го боли. И навярно всеки от нас е причинил такова място у някого другиго. Затова ви предизвиквам да си простите. Опитвайте всеки ден малко по малко, докато успеете. А след това ще простите и на другите, защото, като се замислим има ли смисъл от обвинението и вината?

Има смисъл само да порастваме и да се опитваме да бъдем по-добри. Със себе си и с другите.

За za-men.eu написа Деница Иванова

You may also like...