Усамотението – начинът да се съхраним в днешния свят

dark-girl-outside-alone-jpgВ ерата на информационните технологии, споделянето и непрекъснатия обмен на информация е все по-трудно да останем насаме със себе си. Дори и да сме сами физически, отвсякъде ни обграждат и заливат образи и послания. В стремежа си да сме “в час” с всичко, което се случва, не забелязваме как той ни изчерпва и ни води до състояние на непрекъснато изтощение и празнота. Живеем на бързи обороти и постоянно изложени на показ.Така забравяме дори да констатираме как една наша дълбока нужда остава незадоволена. Всички имаме нужда от време със себе си – време за мълчание, размисъл, фантазия, творчество. Време за презареждане и самоосъзнаване, за свързване с автентичните ни преживявания и духовната ни същност. Единствено в тази връзка можем да постигнем истински покой и удовлетворение.

Много древни религии и учения изтъкват духовната полза от уединението.

В християнството и в исляма времето за молитва е време не само за свързване с Бог, но и със себе си. В будистката традиция съществува практиката випасана, която означава “поглед навътре” и се изразява в целодневно мълчание в седнала поза в продължение на 10 дена. Важна част от йога е пратяхара – отдръпване на сетивата от впечатленията и връзките с околния свят и насочването им навътре. Съществува и практиката на мълчание (мауна), чиято цел е да се успокои ума и да се спре потока от мисли.

За съвременния човек обаче да си сам е неприятно, почти заплашително състояние. Ние сме свръхфокусирани върху приятелствата, любовните си връзки, социалните си контакти и познанствата си. Самотата предполага усещане за празнота и изолация, на липса на близък човек до себе си. Всеки знае и е усещал, че можеш да се чувстваш самотен и в компанията на други хора – когато те са неподходящи или не ни обръщат вниманието, от което имаме нужда. Уединението, от друга страна, означава, че си сам и въпреки това не се чувстваш самотен.

В представите ни да си сам е равносилно на самота. Разликата между уединение и самота обаче е огромна.

Връзката със себе си е не по-малко важна от тази с околния свят. Затова времето, прекарано насаме със себе си, съдържа потенциала да намерим така ценния баланс между себе си и другите, между собствените нужди и желания и предизвикателствата на света около нас. Освен това, свързвайки се истински и автентично със себе си, ние сме готови да се свържем със света по един нов начин – с повече любов към хората около себе си и повече зачитане на техните нужди.

Как обаче да успеем да се усамотим в така динамичното ни ежедневие?

Изберете внимателно времето и мястото за уединението си, така че да не бъдете прекъсвани и смущавани. Грижливо планирайте срещата със себе си, така както бихте планирали среща със скъп приятел.

Изключете всички източници на информация, които обичайно ви заобикалят – телефон, компютър, телевизор. Заробващият ефект на съвременните технологии остава скрит, докато ги ползваме, но щом успеем да ги отстраним, всичко това, което те ограбват, бързо се връща при нас – спокойствието, естественият ритъм, собствените ни мисли, чувството на лекота и безгрижие. От получатели на информация и участници в информационния поток се превръщаме в творци. Добра идея е времето без технологии да се увеличава постепенно, в рамките на възможното.

Отделете време за заниманията, които ви помагат да се свържете със себе си. Тук възможностите са безкрайно много и изборът зависи от индивидуалните предпочитания. Често това е хобито, природата или изкуството. Медитация, йога, четене на книга, слушане на подходяща музика, писане, рисуване, пеене, съзерцание, гледане на звездите, разходка сред природата или парка, градинарство и т.н. Всъщност да си насаме със себе си е постижимо във всяка обстановка и при всякакви обстоятелства, нужна е единствено съответната нагласа.

Свържете се със себе си. Няма значение какво правите, важно е да отворите пространство за собствените си мисли и преживявания, да ги пуснете на свобода в себе си. Това включва и негативните преживявания, чието изразяване сме принудени да потискаме в ежедневното си общуване с другите. Времето на уединение е моментът, в който можем да си позволим да се гмурнем в отрицателните си преживявания, за да можем да изплуваме с възможни решения и стъпки за преодоляването им. Без гняв и тревожност, без “Ако…” и “Дали…”, без да търсим мотиви и оправдания – безстрастно и спокойно. Усещането за мир и покой идва само след като сме приели себе си като целокупни същества, смесица от тъмнина и светлина.

Общуването със себе си носи възможности, които общуването с другите не предоставя – за дълбоко и честно вглеждане в емоциите, за осмисляне и пренареждане на приоритетите в живота ни, приемане на себе си, чувство на свобода и удоволетворение от живота ни такъв какъвто е. То е потенциално развиващо и лечебно преживяване. С две думи, заслужава си!

Източник:http://www.hera.bg/

Нели Иванова

Родена съм през 1962 г., завършила съм българска филология в СУ"Климент Охридски". Работила съм в библиотека и 25 години като учителка. Интересувам се от актуалните обществени проблеми, култура, образование, медии. Интернет е неделима част от живота ми и общуването. Голямата ми страст са пътуванията.Обичам да чета.

You may also like...